|
|
Елза Моранте и сблъсъкът на поколенията в италианската литература
Снимка ©
AFP
|
Елза Моранте (Elsa Morante), една от най-влиятелните писателки на италианската литература. Въпреки че Моранте е оставила следа с многобройните си произведения, нейното наследство често остава в сянката на по-новите автори. Тази тенденция да се акцентира на чуждестранния талант пред родния е типична за италианската култура.
Едно от най-забележителните произведения на Моранте е романът "Аракоели" (Aracoeli), публикуван през 1982 година. Тази творба е не само духовно завещание, но и предизвикателство за читателите, които са запознати с предишните й книги. В "Аракоели" темата за майчинството е разгледана през погледа на зрял мъж на име Мануел, който предприема пътуване към родината на майка си, Аракоели, в Андалусия. Това е място, което в детските очи изглежда като свещено, но същевременно е и бедно.
Романът е написан в контекста на значителни социални промени в Италия, които настъпват между 70-те и 80-те години. Моранте, заедно със съпруга си Алберто Моравия (Alberto Moravia), представляват едно поколение, което изглежда остаряло в сравнение с по-младите писатели. Времето, в което литературата е в криза, е съпроводено с нарастваща популярност на телевизията, която доминира в културния живот.
Историята на "Аракоели" е за човек, който не успява да се адаптира към живота и вместо да гледа напред, се връща назад, за да намери загубената си майка. Въпросът, който възниква, е дали това е опит да се справи с миналото или просто регресия към детството. Романът е разделен на две части, в зависимост от начина, по който Мануел възприема жената – в първата част тя е светица и дете, а във втората – проститутка. Въпреки това, майката остава централна фигура в живота му.
Моранте умело представя сложната връзка между Мануел и майка му, която е описана като зависима от него, но същевременно и уплашена от жените. Мануел е хомосексуален, но живее това по драматичен начин. Наративът му е от гледната точка на дете, което наблюдава света на възрастните, особено своята майка. Аракоели е представена като жена, която преминава от ангел до отчаяна майка, губеща уважение към себе си.
В "Аракоели" се наблюдава и класическият конфликт между поколенията, където младите се противопоставят на възрастните. Въпреки че майката играе важна роля, в крайна сметка Мануел успява да се отдели от нея и да приеме слабостта на баща си, което е символ на неговото израстване. В този смисъл, "Аракоели" може да се разглежда като последен акорд на Моранте, в който се събират темите от предишните й романи.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


